На 14 май 1957 година умира Екзарх Стефан I

Екзарх Стефан I , със светско име Стоян Попгеоргиев Шоков, е български духовник, Екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 година. . Роден е на 7 септември 1878 година в село Широка лъка,  Смолянско. Получава начално и основ

Екзарх Стефан I , със светско име Стоян Попгеоргиев Шоков, е български духовник, Екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 година. .

Роден е на 7 септември 1878 година в село Широка лъка,  Смолянско. Получава начално и основно образование в родното си място. Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска. В периода 1896-1900 година работи като учител.

По-късно Стоян Шоков учи в Киевската духовна академия , която завършва със степен “кандидат на богословието”. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария.

На 16  октомври 1910 г. Стоян Шоков  е подстриган за монах  под името Стефан, а три дни по-късно,  става протосингел  на Българската екзархия в Цариград.  На 8  септември 1911 г. пък йеромонах  Стефан  става архимандрит.

Архимандрит Стефан подпомага покръстването на помаците  в новоприсъединените към България земи след Балканските войни. Той сътрудничи на Карнегиевата комисия  /комисия, създадена за разследване на причините за Балканските войни/  и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. 

През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I  се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията. От 1915 до 1919 г.  архимандритът специализира богословие в Женева  и защитава докторат във Фрайбург, Швейцария. 

По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на "Българския съюз",  който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркиянополски епископ , а през 1922  г. е избран за Софийски митрополит.

На този пост Стефан служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение /сближаването на различните християски деноминации на база мисионерство и милосърдна дейност - в момента световна организация/  и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на схизмата /отлъчването на БПЦ от Цариградската патриаршия/, наложена през 1872 година на Българската екзархия. Стефан е отявлен русофил и славянофил. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи . От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия синод.

На 21 януари 1945 г.  Стефан е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата  на Българската православна църква. Като екзарх Стефан  се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на Комунистическата власт в България  към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г.   Стефан I е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира на 14 май 1957 година. Погребан е в Бачковския манастир.

Интересът към живота и делото на Екзарх Стефан I започва да се възражда през 90-те години на 20-ти век в резултат на започналите в България демократични промени. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-та годишнина от рождението му.

Името на Екзарх Стефан I  нашумя във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт "Яд Вашем"  го удостоява с почетна грамота, медал и званието "Праведник на света",  за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. “Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в "Алеята на праведните" в Йерусалим"  – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.

По повод 125-тата годишнина от рождението на  Екзарха в родното му място се състояха тържества и бе открит негов бюст-паметник. На тях присъства бившият израелски посланик в България - Емануил Зисман -   заедно с 43-ма  свои сънародници от Израел.

Според думите на Аврам Шарон : “За българските евреи и за народа на Израел, Екзарх Стефан  е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел  и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.”

Емануил Зисман пък  е категоричен, че:  “Ако хуманизмът беше критерий, България  трябваше да приема Европа,  а не обратното.”

Автор: Албена Иванова